12 feb 2025, 19:31

Помощ от Богородица

  Poesía
387 1 0

Болест тежка ме налегна 

буца в гърлото заседна

и душата моя се предаде 

и на страха се тя отдаде .

 

Аз не можех вече да се радвам нито да се  смея ,

а толкоз много исках да живея 

очи да вдигна към небето ,

да видя слънцето как ярко свети ,

и песента на птиците желаех аз да чуя , но вътре в мене тя душата моя онемея.

 

Но ето , че насън яви се майката Господна 

и с душата Своя нежна , благородна 

Тя от бездната спаси ме 

и чрез вяра чудно изцери ме .

 

И ето,  аз отново мога да погледна към небето, 

да зърна слънцето как ярко свети 

и песента на птиците отново аз долавям

на милостта ти Майко аз се възхищавам

ТИ   смисъл нов ми даде във живота ,

затуй се кланям Тебе аз дълбоко !

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Величкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...