Feb 12, 2025, 7:31 PM

Помощ от Богородица

  Poetry
386 1 0

Болест тежка ме налегна 

буца в гърлото заседна

и душата моя се предаде 

и на страха се тя отдаде .

 

Аз не можех вече да се радвам нито да се  смея ,

а толкоз много исках да живея 

очи да вдигна към небето ,

да видя слънцето как ярко свети ,

и песента на птиците желаех аз да чуя , но вътре в мене тя душата моя онемея.

 

Но ето , че насън яви се майката Господна 

и с душата Своя нежна , благородна 

Тя от бездната спаси ме 

и чрез вяра чудно изцери ме .

 

И ето,  аз отново мога да погледна към небето, 

да зърна слънцето как ярко свети 

и песента на птиците отново аз долавям

на милостта ти Майко аз се възхищавам

ТИ   смисъл нов ми даде във живота ,

затуй се кланям Тебе аз дълбоко !

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Величкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...