26 sept 2009, 21:34

Понастинах на вятъра

  Poesía
629 0 9

Понастинах на вятъра...

Хайде да седнем!

Ще се стопля за малко

при твойта душа.

Ще ми сипеш ли

прясна, затоплена нежност?

Ле-ле-е-е,

колко съм жадна

за нея сега!

Ако имаш

подай ми и мъничко вяра -

сутрин все я забравям

и хуквам навън...

Погледни ме -

превила съм вече коляно

пред тревогата,

идва дори и насън!

А!

Сега се подсещам –

дали си запазил

от красивите,

силни,

и вечни слова,

чрез които

се хранят с надежда поетите,

та и аз

да намеря утеха във тях?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ивайло.
  • Позапазил съм от тези слва...А ти ги раздаваш! Поздрав!
  • Благодаря ви за позитивните коментари!
    Знам, че "гладните" са много. За съжаление...
    Затова и тук си наливаме взаимно вяра и топлина, доколкото ни позволяват обстоятелствата.
    Но живото слово е винаги извор на хубава емоция и на надежда.
    Поздрави на всички, споделили с мен това усещане!
  • Много са "гладните", Руми!
    Аз се заситих... сега!
  • Красиво е!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...