Понастинах на вятъра
Понастинах на вятъра...
Хайде да седнем!
Ще се стопля за малко
при твойта душа.
Ще ми сипеш ли
прясна, затоплена нежност?
Ле-ле-е-е,
колко съм жадна
за нея сега!
Ако имаш
подай ми и мъничко вяра -
сутрин все я забравям
и хуквам навън...
Погледни ме -
превила съм вече коляно
пред тревогата,
идва дори и насън!
А!
Сега се подсещам –
дали си запазил
от красивите,
силни,
и вечни слова,
чрез които
се хранят с надежда поетите,
та и аз
да намеря утеха във тях?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
