ruba (Руми Бакърджиева)
314 1558
26.09.2009 г., 21:34 ч.

Понастинах на вятъра 

  Поезия
451 0 9

Понастинах на вятъра...

Хайде да седнем!

Ще се стопля за малко

при твойта душа.

Ще ми сипеш ли

прясна, затоплена нежност?

Ле-ле-е-е,

колко съм жадна

за нея сега!

Ако имаш

подай ми и мъничко вяра -

сутрин все я забравям

и хуквам навън...

Погледни ме -

превила съм вече коляно

пред тревогата,

идва дори и насън!

А!

Сега се подсещам –

дали си запазил

от красивите,

силни,

и вечни слова,

чрез които

се хранят с надежда поетите,

та и аз

да намеря утеха във тях?

 

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Ивайло.
  • Позапазил съм от тези слва...А ти ги раздаваш! Поздрав!
  • Благодаря ви за позитивните коментари!
    Знам, че "гладните" са много. За съжаление...
    Затова и тук си наливаме взаимно вяра и топлина, доколкото ни позволяват обстоятелствата.
    Но живото слово е винаги извор на хубава емоция и на надежда.
    Поздрави на всички, споделили с мен това усещане!
  • Много са "гладните", Руми!
    Аз се заситих... сега!
  • Красиво е!
  • И аз търся къде да поседна)))
    "След всичкото, което преживях,
    съвсем не съм се юрнал да живея.
    Аз бих желал, преди да стана прах,
    на меко слънчице да се погрея..." - Андрей Германов
    Поздрави!
  • Много е хубаво, Руми! Нежно и песенно! Поздрави!
  • Прекрасно - пие се на малки глътки... Руми!
Предложения
: ??:??