Sep 26, 2009, 9:34 PM

Понастинах на вятъра

  Poetry
628 0 9

Понастинах на вятъра...

Хайде да седнем!

Ще се стопля за малко

при твойта душа.

Ще ми сипеш ли

прясна, затоплена нежност?

Ле-ле-е-е,

колко съм жадна

за нея сега!

Ако имаш

подай ми и мъничко вяра -

сутрин все я забравям

и хуквам навън...

Погледни ме -

превила съм вече коляно

пред тревогата,

идва дори и насън!

А!

Сега се подсещам –

дали си запазил

от красивите,

силни,

и вечни слова,

чрез които

се хранят с надежда поетите,

та и аз

да намеря утеха във тях?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ивайло.
  • Позапазил съм от тези слва...А ти ги раздаваш! Поздрав!
  • Благодаря ви за позитивните коментари!
    Знам, че "гладните" са много. За съжаление...
    Затова и тук си наливаме взаимно вяра и топлина, доколкото ни позволяват обстоятелствата.
    Но живото слово е винаги извор на хубава емоция и на надежда.
    Поздрави на всички, споделили с мен това усещане!
  • Много са "гладните", Руми!
    Аз се заситих... сега!
  • Красиво е!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...