Понастинах на вятъра

Поэзия

630 0 9

Понастинах на вятъра...

Хайде да седнем!

Ще се стопля за малко

при твойта душа.

Ще ми сипеш ли

прясна, затоплена нежност?

Ле-ле-е-е,

колко съм жадна

за нея сега!

Ако имаш

подай ми и мъничко вяра -

сутрин все я забравям

и хуквам навън...

Погледни ме -

превила съм вече коляно

пред тревогата,

идва дори и насън!

А!

Сега се подсещам –

дали си запазил

от красивите,

силни,

и вечни слова,

чрез които

се хранят с надежда поетите,

та и аз

да намеря утеха във тях?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ти, Ивайло.

2009-09-29T10:48:08+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Позапазил съм от тези слва...А ти ги раздаваш! Поздрав!

2009-09-28T22:19:12+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ви за позитивните коментари!
Знам, че "гладните" са много. За съжаление...
Затова и тук си наливаме взаимно вяра и топлина, доколкото ни позволяват обстоятелствата.
Но живото слово е винаги извор на хубава емоция и на надежда.
Поздрави на всички, споделили с мен това усещане!

2009-09-28T12:00:35+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много са "гладните", Руми!
Аз се заситих... сега!

2009-09-27T13:12:33+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Красиво е!

2009-09-27T11:42:44+03:00