SimeonAngelov (Симеон Ангелов) SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
11 97
28 dic 2016, 17:05

Поне един

  Poesía
560 2 8

ПОНЕ ЕДИН

 

Когато мрак с мастилени крила

простре над мен бездушния си шепот,

в дълбоките простори на нощта

една звездичка ярко ще засвети.

 

Тя ще ме води в дългия ми път

към своите вселенски измерения,

преградите пред мен ще се рушат

и ще ме мамят звездни откровения.

 

А моят дух ще броди по света,

ще търси във очите всеки спомен

и ще се моли той за чудеса -

една сълзица някой да отрони...

 

Аз ще съм жив в сърцата ви горещи,

ако един поне за мен се сеща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0