28.12.2016 г., 17:05 ч.

Поне един 

  Поезия
384 2 8

ПОНЕ ЕДИН

 

Когато мрак с мастилени крила

простре над мен бездушния си шепот,

в дълбоките простори на нощта

една звездичка ярко ще засвети.

 

Тя ще ме води в дългия ми път

към своите вселенски измерения,

преградите пред мен ще се рушат

и ще ме мамят звездни откровения.

 

А моят дух ще броди по света,

ще търси във очите всеки спомен

и ще се моли той за чудеса -

една сълзица някой да отрони...

 

Аз ще съм жив в сърцата ви горещи,

ако един поне за мен се сеща!

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??