Поне един
ПОНЕ ЕДИН
Когато мрак с мастилени крила
простре над мен бездушния си шепот,
в дълбоките простори на нощта
една звездичка ярко ще засвети.
Тя ще ме води в дългия ми път
към своите вселенски измерения,
преградите пред мен ще се рушат
и ще ме мамят звездни откровения.
А моят дух ще броди по света,
ще търси във очите всеки спомен
и ще се моли той за чудеса -
една сълзица някой да отрони...
Аз ще съм жив в сърцата ви горещи,
ако един поне за мен се сеща!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Ангелов Все права защищены
