Поне го пощадиха
... каквото е било, ще го забравиш...
един момент, когато щастието спи...
събудиш ли го - няма как да не пропишеш...
стихове, в които от любов боли...
pureblack (Георги Колев)
11.11.2009
Боляло беше от любов отдавна,
в сърцето щастието още спи
и самотата само ми остана -
в нощите и в дните да тежи...
Да го събудя (щастието) ми е трудно,
изпаднало е в кома то...
забравило за дните чудни,
разпорено с едно парче стъкло...
Стъкло, отчупено от стария прозорец
на къщата, наречена "Презрение".
Предсмъртно щастието ми ги молеше,
да го оставят живо, па макар в забвение...
Предсмъртно щастието ми се гърчеше
в болки агонични на тепиха
на старите любови... то се молеше,
смилиха се, поне от смърт го пощадиха...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Erato Eratova Todos los derechos reservados
