Поне го пощадиха

Erato (Erato Eratova)
137 125

11.11.2009 г., 12:19 ч.

Поезия » Друга

705 0 2

... каквото е било, ще го забравиш...

един момент, когато щастието спи...

събудиш ли го - няма как да не пропишеш...

стихове, в които от любов боли...

pureblack (Георги Колев)

11.11.2009

Боляло беше от любов отдавна,

в сърцето щастието още спи

и самотата само ми остана -

в нощите и в дните да тежи...

Да го събудя (щастието) ми е трудно,

изпаднало е в кома то...

забравило за дните чудни,

разпорено с едно парче стъкло...

Стъкло, отчупено от стария прозорец

на къщата, наречена "Презрение".

Предсмъртно щастието ми ги молеше,

да го оставят живо, па макар в забвение...

Предсмъртно щастието ми се гърчеше

в болки агонични на тепиха

на старите любови... то се молеше,

смилиха се, поне от смърт го пощадиха...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.