Поне го пощадиха
... каквото е било, ще го забравиш...
един момент, когато щастието спи...
събудиш ли го - няма как да не пропишеш...
стихове, в които от любов боли...
pureblack (Георги Колев)
11.11.2009
Боляло беше от любов отдавна,
в сърцето щастието още спи
и самотата само ми остана -
в нощите и в дните да тежи...
Да го събудя (щастието) ми е трудно,
изпаднало е в кома то...
забравило за дните чудни,
разпорено с едно парче стъкло...
Стъкло, отчупено от стария прозорец
на къщата, наречена "Презрение".
Предсмъртно щастието ми ги молеше,
да го оставят живо, па макар в забвение...
Предсмъртно щастието ми се гърчеше
в болки агонични на тепиха
на старите любови... то се молеше,
смилиха се, поне от смърт го пощадиха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
