Nov 11, 2009, 12:19 PM

Поне го пощадиха

  Poetry » Other
1K 0 2

... каквото е било, ще го забравиш...

един момент, когато щастието спи...

събудиш ли го - няма как да не пропишеш...

стихове, в които от любов боли...

                        pureblack (Георги Колев)

 

 

 

 

 

11.11.2009

 

Боляло беше от любов отдавна,

в сърцето щастието още спи

и самотата само ми остана -

в нощите и в дните да тежи...

 

Да го събудя (щастието) ми е трудно,

изпаднало е в кома то...

забравило за дните чудни,

разпорено с едно парче стъкло...

 

Стъкло, отчупено от стария прозорец

на къщата, наречена "Презрение".

Предсмъртно щастието ми ги молеше,

да го оставят живо, па макар в забвение...

 

Предсмъртно щастието ми се гърчеше

в болки агонични на тепиха

на старите любови... то се молеше,

смилиха се, поне от смърт го пощадиха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...