8 jul 2009, 22:17

Поне нещо съм дала 

  Poesía
786 0 6

Изкараха ме лоша... много зла,

по-черна ме изкараха от мрака!

Изпитах незаслужена вина

и луната даже с мен заплака.

 

Ранявала съм хиляди сърца,

играла съм си аз с чужди чувства.

Душите им захвърляла съм  във прахта,

след като разбрали са за моите блудства.

 

Играла ли съм на любов? Само аз си знам.

Вие ме съдете, аз няма да го отразя!

Разберете, мен не ме е срам,

че допускала съм грешки в любовта!

 

Да, черна съм и лоша... вещица!

Мъчителна била е всяка раздяла...

Но спокойна съм да знам това,

макар  и болка - поне нещо съм дала!

 

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • тъжно ми стана...с усещане за несправедливост...
  • Дишайки, казват, отнемаш чуждия въздух.
    Ходейки, казват, тъпчеш невинни мравки.
    Обичайки, казват, раняваш сърца.

    Така е, животът ти пречи им, защото е истински.
    Поздрав!
  • И аз мисля, че те разбрах. Добра замисъл! Страхотна си!
  • Никодим - със сигурност е незаслужена
    Георги - успял си да усетиш стихът ми за което се радвам Благодаря,че се спря при мен :P
  • Обвиняват те незаслужено със сигурност,ако имаш добри мисли към обвиняващите -те неразбират човешките святи чувства и с неуважението нечовешко,подарявят лоши думи от глупост и простотия.
    Чувството от стихотворението е чисто и съвършенно,защото се ражда лошо от нищото и се усеща незабравимата любов,дала свобода и отдаденост от доброта спонтанна-даденост.
  • Изпитала си незаслужена вина? Интересно.
Propuestas
: ??:??