Поне нещо съм дала

Poetry

1.1K 0 6

Изкараха ме лоша... много зла,

по-черна ме изкараха от мрака!

Изпитах незаслужена вина

и луната даже с мен заплака.

Ранявала съм хиляди сърца,

играла съм си аз с чужди чувства.

Душите им захвърляла съм във прахта,

след като разбрали са за моите блудства.

Играла ли съм на любов? Само аз си знам.

Вие ме съдете, аз няма да го отразя!

Разберете, мен не ме е срам,

че допускала съм грешки в любовта!

Да, черна съм и лоша... вещица!

Мъчителна била е всяка раздяла...

Но спокойна съм да знам това,

макар и болка - поне нещо съм дала!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно ми стана...с усещане за несправедливост...

2009-07-23T13:18:41+03:00
viki90 (Виктория Георгиева)

Дишайки, казват, отнемаш чуждия въздух.
Ходейки, казват, тъпчеш невинни мравки.
Обичайки, казват, раняваш сърца.

Така е, животът ти пречи им, защото е истински.
Поздрав!

2009-07-19T23:00:54+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

И аз мисля, че те разбрах. Добра замисъл! Страхотна си!

2009-07-09T17:04:45+03:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Никодим - със сигурност е незаслужена
Георги - успял си да усетиш стихът ми за което се радвам Благодаря,че се спря при мен :P

2009-07-09T15:26:55+03:00
gefita (Георги Табаков)

Обвиняват те незаслужено със сигурност,ако имаш добри мисли към обвиняващите -те неразбират човешките святи чувства и с неуважението нечовешко,подарявят лоши думи от глупост и простотия.
Чувството от стихотворението е чисто и съвършенно,защото се ражда лошо от нищото и се усеща незабравимата любов,дала свобода и отдаденост от доброта спонтанна-даденост.

2009-07-08T23:41:59+03:00