8 июл. 2009 г., 22:17

Поне нещо съм дала

1.1K 0 6

Изкараха ме лоша... много зла,

по-черна ме изкараха от мрака!

Изпитах незаслужена вина

и луната даже с мен заплака.

 

Ранявала съм хиляди сърца,

играла съм си аз с чужди чувства.

Душите им захвърляла съм  във прахта,

след като разбрали са за моите блудства.

 

Играла ли съм на любов? Само аз си знам.

Вие ме съдете, аз няма да го отразя!

Разберете, мен не ме е срам,

че допускала съм грешки в любовта!

 

Да, черна съм и лоша... вещица!

Мъчителна била е всяка раздяла...

Но спокойна съм да знам това,

макар  и болка - поне нещо съм дала!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжно ми стана...с усещане за несправедливост...
  • Дишайки, казват, отнемаш чуждия въздух.
    Ходейки, казват, тъпчеш невинни мравки.
    Обичайки, казват, раняваш сърца.

    Така е, животът ти пречи им, защото е истински.
    Поздрав!
  • И аз мисля, че те разбрах. Добра замисъл! Страхотна си!
  • Никодим - със сигурност е незаслужена
    Георги - успял си да усетиш стихът ми за което се радвам Благодаря,че се спря при мен :P
  • Обвиняват те незаслужено със сигурност,ако имаш добри мисли към обвиняващите -те неразбират човешките святи чувства и с неуважението нечовешко,подарявят лоши думи от глупост и простотия.
    Чувството от стихотворението е чисто и съвършенно,защото се ражда лошо от нищото и се усеща незабравимата любов,дала свобода и отдаденост от доброта спонтанна-даденост.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....