Поне за мъничко да бъда пролетна
Ще ме забравиш ли, тъй както вятърът,
забравя да танцува с пеперудите,
а вечер ще ме търсиш ли във виното-
в червеното, тръпчивото и лудото?
Ще ме подминеш ли, тъй както влакът,
не спира на порутените гари,
а сутрин ще ме търсиш ли във облаче,
изскочило от нечия цигара?
Ще ме обичаш ли, тъй както слънцето,
обича зимата, фучаща и несресана...
Обичай ме сега, дори за мъничко...
А утре? Утре ще съм есенна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неземна Todos los derechos reservados
