Ще ме забравиш ли, тъй както вятърът,
забравя да танцува с пеперудите,
а вечер ще ме търсиш ли във виното-
в червеното, тръпчивото и лудото?
Ще ме подминеш ли, тъй както влакът,
не спира на порутените гари,
а сутрин ще ме търсиш ли във облаче,
изскочило от нечия цигара?
Ще ме обичаш ли, тъй както слънцето,
обича зимата, фучаща и несресана...
Обичай ме сега, дори за мъничко...
А утре? Утре ще съм есенна.
© Неземна All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
