Поне за мъничко да бъда пролетна
Ще ме забравиш ли, тъй както вятърът,
забравя да танцува с пеперудите,
а вечер ще ме търсиш ли във виното-
в червеното, тръпчивото и лудото?
Ще ме подминеш ли, тъй както влакът,
не спира на порутените гари,
а сутрин ще ме търсиш ли във облаче,
изскочило от нечия цигара?
Ще ме обичаш ли, тъй както слънцето,
обича зимата, фучаща и несресана...
Обичай ме сега, дори за мъничко...
А утре? Утре ще съм есенна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
