17 nov 2018, 11:41

Поне за още малко, мамо

  Poesía
388 1 2

И ти блестиш, и аз блестя,

блестим и двете.

Този блясък от сърцата идва,

идва от свещичката, която е запалена

при  създаването на нашия живот.

И колко крехък е живота ни,

и колко не значим понякога,

и как може бързо да си иде

като угаснала свещичка в мрака,

духната от вятъра...

Аз моля те, не бързай да си ходиш!

Дай ми още малко светлина!

Светлината –

тя толкова нужна е в живота ни

като глътка въздух, като капчица вода.

Аз моля те, не бързай да си ходиш,

при мене остани!

При мене остани

поне за още малко, мамо!

 

16-11-2018 год.                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз благодаря!
  • Отново нежно и добре написано, според мен. Благодаря!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...