17 nov 2018, 11:41

Поне за още малко, мамо

  Poesía
386 1 2

И ти блестиш, и аз блестя,

блестим и двете.

Този блясък от сърцата идва,

идва от свещичката, която е запалена

при  създаването на нашия живот.

И колко крехък е живота ни,

и колко не значим понякога,

и как може бързо да си иде

като угаснала свещичка в мрака,

духната от вятъра...

Аз моля те, не бързай да си ходиш!

Дай ми още малко светлина!

Светлината –

тя толкова нужна е в живота ни

като глътка въздух, като капчица вода.

Аз моля те, не бързай да си ходиш,

при мене остани!

При мене остани

поне за още малко, мамо!

 

16-11-2018 год.                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз благодаря!
  • Отново нежно и добре написано, според мен. Благодаря!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...