Nov 17, 2018, 11:41 AM

Поне за още малко, мамо

  Poetry
383 1 2

И ти блестиш, и аз блестя,

блестим и двете.

Този блясък от сърцата идва,

идва от свещичката, която е запалена

при  създаването на нашия живот.

И колко крехък е живота ни,

и колко не значим понякога,

и как може бързо да си иде

като угаснала свещичка в мрака,

духната от вятъра...

Аз моля те, не бързай да си ходиш!

Дай ми още малко светлина!

Светлината –

тя толкова нужна е в живота ни

като глътка въздух, като капчица вода.

Аз моля те, не бързай да си ходиш,

при мене остани!

При мене остани

поне за още малко, мамо!

 

16-11-2018 год.                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз благодаря!
  • Отново нежно и добре написано, според мен. Благодаря!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...