17 нояб. 2018 г., 11:41

Поне за още малко, мамо

389 1 2

И ти блестиш, и аз блестя,

блестим и двете.

Този блясък от сърцата идва,

идва от свещичката, която е запалена

при  създаването на нашия живот.

И колко крехък е живота ни,

и колко не значим понякога,

и как може бързо да си иде

като угаснала свещичка в мрака,

духната от вятъра...

Аз моля те, не бързай да си ходиш!

Дай ми още малко светлина!

Светлината –

тя толкова нужна е в живота ни

като глътка въздух, като капчица вода.

Аз моля те, не бързай да си ходиш,

при мене остани!

При мене остани

поне за още малко, мамо!

 

16-11-2018 год.                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз благодаря!
  • Отново нежно и добре написано, според мен. Благодаря!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...