17 нояб. 2018 г., 11:41

Поне за още малко, мамо

387 1 2

И ти блестиш, и аз блестя,

блестим и двете.

Този блясък от сърцата идва,

идва от свещичката, която е запалена

при  създаването на нашия живот.

И колко крехък е живота ни,

и колко не значим понякога,

и как може бързо да си иде

като угаснала свещичка в мрака,

духната от вятъра...

Аз моля те, не бързай да си ходиш!

Дай ми още малко светлина!

Светлината –

тя толкова нужна е в живота ни

като глътка въздух, като капчица вода.

Аз моля те, не бързай да си ходиш,

при мене остани!

При мене остани

поне за още малко, мамо!

 

16-11-2018 год.                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз благодаря!
  • Отново нежно и добре написано, според мен. Благодаря!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...