14 abr 2010, 22:08

Понеделник

848 0 5

Понеделникът ми е червен,

малко стресов е за мен.

След уикенда почивен

пак е ден оперативен.

Улиците пак са пълни,

няма как да се обърне.

Светофари не работят,

всички свиркат и се потят,

булевардите са ужасия,

по кръстовищата олелия.

Пак в задръстване попадам,

в нервна криза пак изпадам.

Уж начало е, а май

иска ми се да е край.

Преди девет пак успешно

в офиса пристигам спешно...

Всичко днеска се налага

да се свърши за веднага.

Кръвното ми става двеста,

чудя се кое къде да вместя

и сърцето ми вибрира,

и умът ми не разбира.

Що за ден е понеделник,

че се чувствам като пленник

на умората и стреса

в лудницата на прогреса.

Ала свършва се и ето

вдигам поглед към небето,

вдишвам леко със въздишка,

време ми е за почивка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Бузова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...