14.04.2010 г., 22:08

Понеделник

844 0 5

Понеделникът ми е червен,

малко стресов е за мен.

След уикенда почивен

пак е ден оперативен.

Улиците пак са пълни,

няма как да се обърне.

Светофари не работят,

всички свиркат и се потят,

булевардите са ужасия,

по кръстовищата олелия.

Пак в задръстване попадам,

в нервна криза пак изпадам.

Уж начало е, а май

иска ми се да е край.

Преди девет пак успешно

в офиса пристигам спешно...

Всичко днеска се налага

да се свърши за веднага.

Кръвното ми става двеста,

чудя се кое къде да вместя

и сърцето ми вибрира,

и умът ми не разбира.

Що за ден е понеделник,

че се чувствам като пленник

на умората и стреса

в лудницата на прогреса.

Ала свършва се и ето

вдигам поглед към небето,

вдишвам леко със въздишка,

време ми е за почивка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Бузова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...