14.04.2010 г., 22:08

Понеделник

840 0 5

Понеделникът ми е червен,

малко стресов е за мен.

След уикенда почивен

пак е ден оперативен.

Улиците пак са пълни,

няма как да се обърне.

Светофари не работят,

всички свиркат и се потят,

булевардите са ужасия,

по кръстовищата олелия.

Пак в задръстване попадам,

в нервна криза пак изпадам.

Уж начало е, а май

иска ми се да е край.

Преди девет пак успешно

в офиса пристигам спешно...

Всичко днеска се налага

да се свърши за веднага.

Кръвното ми става двеста,

чудя се кое къде да вместя

и сърцето ми вибрира,

и умът ми не разбира.

Що за ден е понеделник,

че се чувствам като пленник

на умората и стреса

в лудницата на прогреса.

Ала свършва се и ето

вдигам поглед към небето,

вдишвам леко със въздишка,

време ми е за почивка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Бузова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...