Понеделник
Понеделникът ми е червен,
малко стресов е за мен.
След уикенда почивен
пак е ден оперативен.
Улиците пак са пълни,
няма как да се обърне.
Светофари не работят,
всички свиркат и се потят,
булевардите са ужасия,
по кръстовищата олелия.
Пак в задръстване попадам,
в нервна криза пак изпадам.
Уж начало е, а май
иска ми се да е край.
Преди девет пак успешно
в офиса пристигам спешно...
Всичко днеска се налага
да се свърши за веднага.
Кръвното ми става двеста,
чудя се кое къде да вместя
и сърцето ми вибрира,
и умът ми не разбира.
Що за ден е понеделник,
че се чувствам като пленник
на умората и стреса
в лудницата на прогреса.
Ала свършва се и ето
вдигам поглед към небето,
вдишвам леко със въздишка,
време ми е за почивка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Бузова Все права защищены
