Apr 14, 2010, 10:08 PM

Понеделник

841 0 5

Понеделникът ми е червен,

малко стресов е за мен.

След уикенда почивен

пак е ден оперативен.

Улиците пак са пълни,

няма как да се обърне.

Светофари не работят,

всички свиркат и се потят,

булевардите са ужасия,

по кръстовищата олелия.

Пак в задръстване попадам,

в нервна криза пак изпадам.

Уж начало е, а май

иска ми се да е край.

Преди девет пак успешно

в офиса пристигам спешно...

Всичко днеска се налага

да се свърши за веднага.

Кръвното ми става двеста,

чудя се кое къде да вместя

и сърцето ми вибрира,

и умът ми не разбира.

Що за ден е понеделник,

че се чувствам като пленник

на умората и стреса

в лудницата на прогреса.

Ала свършва се и ето

вдигам поглед към небето,

вдишвам леко със въздишка,

време ми е за почивка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Бузова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....