9 nov 2010, 12:22

понеделник, 14.42

Poesía

772 0 2

По клоните – врабци. Не пеят.

Люлеят с тънички крачета

следобедните часове.

Перата им са сиви. И не греят

в синхрон със тая есенна дъга,

която връзва ми небето...

Че тя е вратовръзка...

Небето – стар костюм.

Придържат щипките небесни,

прикриват облаци локум,

протритото на джоба да не блесне...

Живея си. На прага на дъжда.

В ръцете – копче от палто.

Врабчетата заплакват безутешно

за някакво избягало листо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

valia1771 (Ивон)

Чудно е!!!

2010-11-09T18:46:23+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Какви очи трябва да имаш!
Винаги е удоволствие да се спра при теб.

2010-11-09T18:40:24+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0