9 nov 2010, 12:22

понеделник, 14.42

  Poesía
769 0 2

 

По клоните – врабци. Не пеят.

Люлеят с тънички крачета

следобедните часове.

Перата им са сиви. И не греят

в синхрон със тая есенна дъга,

която връзва ми небето...

Че тя е вратовръзка...

Небето – стар костюм.

Придържат щипките небесни,

прикриват облаци локум,

протритото на джоба да не блесне...

Живея си. На прага на дъжда.

В ръцете – копче от палто.

Врабчетата заплакват безутешно

за някакво избягало листо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...