понеделник, 14.42

9 нояб. 2010 г., 12:22

Поэзия

506 0 2

По клоните – врабци. Не пеят.

Люлеят с тънички крачета

следобедните часове.

Перата им са сиви. И не греят

в синхрон със тая есенна дъга,

която връзва ми небето...

Че тя е вратовръзка...

Небето – стар костюм.

Придържат щипките небесни,

прикриват облаци локум,

протритото на джоба да не блесне...

Живея си. На прага на дъжда.

В ръцете – копче от палто.

Врабчетата заплакват безутешно

за някакво избягало листо...