Понякога виждам в очите ти

частица искрена нежност

и сякаш плахо нашепващи

разкриват обич и слабост.

Тогава аз окрилена,

забравила всяка тъга,

потъвам в сладка наслада

и вечност замества мига.

Ехти всяка дума изречена

като тон в ефирна мелодия,

а всяка ласка невинна

пазя ревностно в спомена.

Понякога търся в очите ти

познатата вече искра,

но те внезапно помръкнали,

студено се взират в света.

Тогава аз съм сломена,

но още гледам във тях,

просеща малко утеха,

мига отброявам със страх.

Драмата в мене нараства,

безсилна избухвам във плач,

не разбираш моята болка

и сама съм във мътния здрач.

Понякога мразя очите ти-

някак жестоки и празни,

но те са пламъкът в дните ми,

дори когато са хладни.