14 дек. 2009 г., 14:55

Понякога

550 0 0

Понякога виждам в очите ти

частица искрена нежност

и сякаш плахо нашепващи

разкриват обич и слабост.

 

Тогава аз окрилена,

забравила всяка тъга,

потъвам в сладка наслада

и вечност замества мига.

 

Ехти всяка дума изречена

като тон в ефирна мелодия,

а всяка ласка невинна

пазя ревностно в спомена.

 

Понякога търся в очите ти

познатата вече искра,

но те внезапно помръкнали,

студено се взират в света.

 

Тогава аз съм сломена,

но още гледам във тях,

просеща малко утеха,

мига отброявам със страх.

 

Драмата в мене нараства,

безсилна избухвам във плач,

не разбираш моята болка

и сама съм във мътния здрач.

 

Понякога мразя очите ти-

някак жестоки и празни,

но те са пламъкът в дните ми,

дори когато са хладни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...