2 abr 2006, 0:35

Понякога 

  Poesía
965 0 3

Понякога нямам въпроси,

зная, че нямаш и ти.

Къде си сега и с кого си?

Изречени верни лъжи...

Мечтая едно - да се влюбя

във влюбени мъжки очи,

самотата във теб да изгубя

и нека от радост вали.

И твоята обич да топли

премръзнали бедни мечти,

да чуеш безгласните вопли

да знаеш, че ще боли.

Мечтая да имам потребност

от твоята ярост и гняв,

притихнал до мене от ревност

да плачеш с очите от сняг.

Мечтая те цял и единствен,

понякога – винаги мой,

от чуждите болки притиснат

да плачат сълзите порой.

Тогава безкрайно съблечен,

пречистен, но някак си смел

светът ще изглежда вълшебен,

ще върне, което е взел.

Мечтая за утро и утре

до тебе, със тебе в едно

и тихото, тъжното вътре

навън да не бъде само.

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??