2 abr 2006, 0:35

Понякога

  Poesía
1.2K 0 3

Понякога нямам въпроси,

зная, че нямаш и ти.

Къде си сега и с кого си?

Изречени верни лъжи...

Мечтая едно - да се влюбя

във влюбени мъжки очи,

самотата във теб да изгубя

и нека от радост вали.

И твоята обич да топли

премръзнали бедни мечти,

да чуеш безгласните вопли

да знаеш, че ще боли.

Мечтая да имам потребност

от твоята ярост и гняв,

притихнал до мене от ревност

да плачеш с очите от сняг.

Мечтая те цял и единствен,

понякога – винаги мой,

от чуждите болки притиснат

да плачат сълзите порой.

Тогава безкрайно съблечен,

пречистен, но някак си смел

светът ще изглежда вълшебен,

ще върне, което е взел.

Мечтая за утро и утре

до тебе, със тебе в едно

и тихото, тъжното вътре

навън да не бъде само.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...