Понякога
Понякога нямам въпроси,
зная, че нямаш и ти.
Къде си сега и с кого си?
Изречени верни лъжи...
Мечтая едно - да се влюбя
във влюбени мъжки очи,
самотата във теб да изгубя
и нека от радост вали.
И твоята обич да топли
премръзнали бедни мечти,
да чуеш безгласните вопли
да знаеш, че ще боли.
Мечтая да имам потребност
от твоята ярост и гняв,
притихнал до мене от ревност
да плачеш с очите от сняг.
Мечтая те цял и единствен,
понякога – винаги мой,
от чуждите болки притиснат
да плачат сълзите порой.
Тогава безкрайно съблечен,
пречистен, но някак си смел
светът ще изглежда вълшебен,
ще върне, което е взел.
Мечтая за утро и утре
до тебе, със тебе в едно
и тихото, тъжното вътре
навън да не бъде само.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
харесва ми 