laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
10 ene 2013, 7:11

Понякога 

  Poesía » Otra
525 0 5

Понякога ме вика самотата –

нечуто, ненадейно, настойчùво.

Отваря ми внимателно вратата

към таен път и към огнище живо.

 

На пламъка му бързам да се сгрея,

да вдъхна мириса на съчки гнили,

в дима безпаметно да се зарея –

свободна и щастлива до безсилие.

 

И да забравя злобата на дните,

случайните, преодолими грешки,

несбъдването тъжно на мечтите,

нещастията и беса човешки.

 

А после кротка и въздушно лека

да се смаля – сърдечен удар вляво,

и само моя, истинска пътека

след себе си със обич да оставя.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??