Понякога съм бяла и добра...
П. Дубарова
Понякога пресичам на червено.
Понякога пътувам без билет.
Понякога обичам вдъхновено.
Понякога минавам за поет.
Понякога се скитам под звездите,
понесла лампата на Диоген,
и питам се сред хаоса на дните
къде изгубих пътя си зелен...
Понякога ме вика нощен вятър
и вплита във косите ми листа...
Тогава лягам топла на земята
и го обичам чак до сутринта.
Понякога след облаците тичам,
целуната небрежно от дъжда,
а вечер от очите ми наднича
на всички морски залези скръбта.
Понякога съм полумъртва мида,
захвърлена на този бряг солен.
И бисерът в черупката не стига
да купя даже спомен за море...
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=188222