21 dic 2011, 13:12

Понякога

  Poesía
1.1K 0 12

Понякога съм бяла и добра...

П. Дубарова

 

Понякога пресичам на червено.

Понякога пътувам без билет.

Понякога обичам вдъхновено.

Понякога минавам за поет.

 

Понякога се скитам под звездите,

понесла лампата на Диоген,

и питам се сред хаоса на дните

къде изгубих пътя си зелен...

 

Понякога ме вика нощен вятър

и вплита във косите ми листа...

Тогава лягам топла на земята

и го обичам чак до сутринта.

 

Понякога след облаците тичам,

целуната небрежно от дъжда,

а вечер от очите ми наднича

на всички морски залези скръбта.

 

Понякога съм полумъртва мида,

захвърлена на този бряг солен.

И бисерът в черупката не стига

да купя даже спомен за море...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...