21 dic 2011, 13:12

Понякога

  Poesía
1.1K 0 12

Понякога съм бяла и добра...

П. Дубарова

 

Понякога пресичам на червено.

Понякога пътувам без билет.

Понякога обичам вдъхновено.

Понякога минавам за поет.

 

Понякога се скитам под звездите,

понесла лампата на Диоген,

и питам се сред хаоса на дните

къде изгубих пътя си зелен...

 

Понякога ме вика нощен вятър

и вплита във косите ми листа...

Тогава лягам топла на земята

и го обичам чак до сутринта.

 

Понякога след облаците тичам,

целуната небрежно от дъжда,

а вечер от очите ми наднича

на всички морски залези скръбта.

 

Понякога съм полумъртва мида,

захвърлена на този бряг солен.

И бисерът в черупката не стига

да купя даже спомен за море...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...