Dec 21, 2011, 1:12 PM

Понякога

  Poetry
1.1K 0 12

Понякога съм бяла и добра...

П. Дубарова

 

Понякога пресичам на червено.

Понякога пътувам без билет.

Понякога обичам вдъхновено.

Понякога минавам за поет.

 

Понякога се скитам под звездите,

понесла лампата на Диоген,

и питам се сред хаоса на дните

къде изгубих пътя си зелен...

 

Понякога ме вика нощен вятър

и вплита във косите ми листа...

Тогава лягам топла на земята

и го обичам чак до сутринта.

 

Понякога след облаците тичам,

целуната небрежно от дъжда,

а вечер от очите ми наднича

на всички морски залези скръбта.

 

Понякога съм полумъртва мида,

захвърлена на този бряг солен.

И бисерът в черупката не стига

да купя даже спомен за море...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...