21.12.2011 г., 13:12

Понякога

1.1K 0 12

Понякога съм бяла и добра...

П. Дубарова

 

Понякога пресичам на червено.

Понякога пътувам без билет.

Понякога обичам вдъхновено.

Понякога минавам за поет.

 

Понякога се скитам под звездите,

понесла лампата на Диоген,

и питам се сред хаоса на дните

къде изгубих пътя си зелен...

 

Понякога ме вика нощен вятър

и вплита във косите ми листа...

Тогава лягам топла на земята

и го обичам чак до сутринта.

 

Понякога след облаците тичам,

целуната небрежно от дъжда,

а вечер от очите ми наднича

на всички морски залези скръбта.

 

Понякога съм полумъртва мида,

захвърлена на този бряг солен.

И бисерът в черупката не стига

да купя даже спомен за море...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...