21.12.2011 г., 13:12

Понякога

1.1K 0 12

Понякога съм бяла и добра...

П. Дубарова

 

Понякога пресичам на червено.

Понякога пътувам без билет.

Понякога обичам вдъхновено.

Понякога минавам за поет.

 

Понякога се скитам под звездите,

понесла лампата на Диоген,

и питам се сред хаоса на дните

къде изгубих пътя си зелен...

 

Понякога ме вика нощен вятър

и вплита във косите ми листа...

Тогава лягам топла на земята

и го обичам чак до сутринта.

 

Понякога след облаците тичам,

целуната небрежно от дъжда,

а вечер от очите ми наднича

на всички морски залези скръбта.

 

Понякога съм полумъртва мида,

захвърлена на този бряг солен.

И бисерът в черупката не стига

да купя даже спомен за море...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...