Понякога като два пръста
сняг си ледена...
Но винаги с огън сърцето
гориш...
Знаеш ли колко мъки
забравил съм времено,
и колко от тях не оставят
следи...
Понякога буря си, сив
ураган.
Но винаги стрък лято
и бряг...
Знаех ли колко останал
съм сам...
без твоите ледени... два
пръста сняг.
02.12.2018.
© Ивайло Яков Todos los derechos reservados