Понякога като два пръста
сняг си ледена...
Но винаги с огън сърцето
гориш...
Знаеш ли колко мъки
забравил съм времено,
и колко от тях не оставят
следи...
Понякога буря си, сив
ураган.
Но винаги стрък лято
и бряг...
Знаех ли колко останал
съм сам...
без твоите ледени... два
пръста сняг.
02.12.2018.
© Ивайло Яков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
