24 feb 2020, 23:19

Понякога

904 3 2

ПОНЯКОГА

 

Мислиш ли за мен,
поне понякога? 
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти? 
Макар далеч, дали съм близо?! 
Усещаш ли дълбочината? 
Искаш ли за миг
да се изгубиш в нея? 

 

Липсвам ли ти, поне понякога? 
Ей така, усмивката ми или пък
очите пълни със мъгли? 
Скитам ли се боса в света ти? 
Вятърът ти пилее ли косите ми? 
Танцувам ли върху жаравата
от небеса в очите ти? 
Давя ли се във смеха ти? 

Поне понякога, достигам ли
до същността ти? 

 

Разбивам ли се в устните ти, 
сладки като гроздови зърна, 
сочният им сок отпивам ли, 
за секунда през нощта? 

 

Грешна ли съм?... 
че искам да съм твоя... 
Поне, понякога!?!

23 Февруари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...