24 feb 2020, 23:19

Понякога

909 3 2

ПОНЯКОГА

 

Мислиш ли за мен,
поне понякога? 
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти? 
Макар далеч, дали съм близо?! 
Усещаш ли дълбочината? 
Искаш ли за миг
да се изгубиш в нея? 

 

Липсвам ли ти, поне понякога? 
Ей така, усмивката ми или пък
очите пълни със мъгли? 
Скитам ли се боса в света ти? 
Вятърът ти пилее ли косите ми? 
Танцувам ли върху жаравата
от небеса в очите ти? 
Давя ли се във смеха ти? 

Поне понякога, достигам ли
до същността ти? 

 

Разбивам ли се в устните ти, 
сладки като гроздови зърна, 
сочният им сок отпивам ли, 
за секунда през нощта? 

 

Грешна ли съм?... 
че искам да съм твоя... 
Поне, понякога!?!

23 Февруари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...