ПОНЯКОГА

Мислиш ли за мен,
поне понякога? 
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти? 
Макар далеч, дали съм близо?! 
Усещаш ли дълбочината? 
Искаш ли за миг
да се изгубиш в нея? 

Липсвам ли ти, поне понякога? 
Ей така, усмивката ми или пък
очите пълни със мъгли? 
Скитам ли се боса в света ти? 
Вятърът ти пилее ли косите ми? 
Танцувам ли върху жаравата
от небеса в очите ти? 
Давя ли се във смеха ти? 

Поне понякога, достигам ли
до същността ти? 

Разбивам ли се в устните ти, 
сладки като гроздови зърна, 
сочният им сок отпивам ли, 
за секунда през нощта? 

Грешна ли съм?... 
че искам да съм твоя... 
Поне, понякога!?!

23 Февруари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия