Понякога
ПОНЯКОГА
Мислиш ли за мен,
поне понякога?
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти?
Макар далеч, дали съм близо?!
Усещаш ли дълбочината?
Искаш ли за миг
да се изгубиш в нея?
Липсвам ли ти, поне понякога?
Ей така, усмивката ми или пък
очите пълни със мъгли?
Скитам ли се боса в света ти?
Вятърът ти пилее ли косите ми?
Танцувам ли върху жаравата
от небеса в очите ти?
Давя ли се във смеха ти?
Поне понякога, достигам ли
до същността ти?
Разбивам ли се в устните ти,
сладки като гроздови зърна,
сочният им сок отпивам ли,
за секунда през нощта?
Грешна ли съм?...
че искам да съм твоя...
Поне, понякога!?!
23 Февруари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия
© Екатерина Глухова All rights reserved.
