Понякога

26 feb 2024, 9:54

Poesía

167 0 0

Понякога ти срещаш две очи
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.

Нареждаш пъзели един до друг,
все черно-бели, само тук-там цветни.
Една въздишка и душа със студ,
годините се нижат неусетно.

А толкова високо си летял!
Това получил си в замяна.

Но този свят не е ли черно-бял?
И той – една илюзия голяма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.