Понякога ти срещаш две очи
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг,
все черно-бели, само тук-там цветни.
Една въздишка и душа със студ,
годините се нижат неусетно.
А толкова високо си летял!
Това получил си в замяна.
Но този свят не е ли черно-бял?
И той – една илюзия голяма.