Понякога
Понякога така ми се мълчи.
И сова ми пищи в ухото дясно.
Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.
Понякога съм падащо листо.
И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата.
Но (пак понякога) съм ураган.
Троша забрани, правила, прегради. Света побирам в потната си длан. Умирам на любовни барикади. Понякога се окопавам с чест в измислици, във сънища любими.
По-някога , по-някога от днес щастлива съм, че някъде ме има.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
