laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
13.08.2020 г., 7:25 ч.

Понякога 

  Поезия
950 10 11

Понякога така ми се мълчи.

И сова ми пищи в ухото дясно.

Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.

Понякога съм падащо листо.

И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата.

Но (пак понякога) съм ураган.

Троша забрани, правила, прегради. Света побирам в потната си длан. Умирам на любовни барикади. Понякога се окопавам с чест в измислици, във сънища любими.

По-някога , по-някога от днес щастлива съм, че някъде ме има.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??