13 dic 2020, 19:27

Понякога 

  Poesía » Otra
823 0 4

Понякога съм толкоз празна…
В душата нищо не трепти
и мислите в посоки разни
забиват се като стрели.

 

Но не улучват тишината
и тази няма самота,
а само мъката разплакват
и я превръщат във сълза.

 

Сълза за трепетни години
и полетелите мечти,
нагоре към небето синьо, 
оставили във мен следи

 

от слънчевото топло време,
от този дом с живот кипял,
от пареща искрица в мене,
за полет някой ми е дал.

 

Дошла за миг, но тя ме пари
понякога и нощ, и ден.
И тишината са разтваря
от бликналата нежност в мен.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??