Понякога
Понякога съм толкоз празна…
В душата нищо не трепти
и мислите в посоки разни
забиват се като стрели.
Но не улучват тишината
и тази няма самота,
а само мъката разплакват
и я превръщат във сълза.
Сълза за трепетни години
и полетелите мечти,
нагоре към небето синьо,
оставили във мен следи
от слънчевото топло време,
от този дом с живот кипял,
от пареща искрица в мене,
за полет някой ми е дал.
Дошла за миг, но тя ме пари
понякога и нощ, и ден.
И тишината са разтваря
от бликналата нежност в мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados
