16 abr 2021, 14:19

Понякога

  Poesía » Otra
1.4K 5 18

Понякога ти липсва да си сам,

по улиците ходиш механично,

а мислите ти все летят натам,

където всичко е красиво, романтично.

 

Омръзна ти да вярваш в любовта.

Да я сънуваш,чакаш и копнееш,

в теб да има само самота 

и дните безразборно да пилееш.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, за коментара, Лидия.
  • Красивото и романтичното не идва в самота,повярвай ми.най-много да се роди някое хубаво стихотворение,като твоето.
  • Иржи, стопли ми сърцето, като мехлем си за душата.Благодаря ти, за хубавия коментар!
  • Само аз ли не обичам самотата?Когато е нещастен, човек се затваря в себе си,"потъват му гемиите", а когато е щастлив, иска да го каже на цял свят! Добре е като се редуват ту едното, ту другото, за да се оценят по- правилно и ти много добре си го казала в поантата, Миночка!
  • Радвам се Пепи, че се отби и при мен, благодаря ти !

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...