Понякога
Понякога
Понякога съм толкова самотна,
не е създаден този свят за мен
и в тази страшна и дълбока бездна
лежи животът ми неизживян.
От огнения залез съм родена,
небето с чувства силни ме дари,
любов ми прати цялата вселена,
животът ми изпълни със мечти.
Но някъде навярно грешка стана,
животът се обърка и боли
от тишината странна, непонятна,
от времето без обич и мечти.
И само вятърът ми е приятел,
за мене много страда и тъжи,
защото като мене е мечтател
и търси обич в моите очи.
Мария Мустакерска
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados
