19 jul 2022, 19:15

Понякога 

  Poesía » De amor
181 0 5

  

          Понякога

 

Понякога съм толкова самотна,

не е създаден този свят за мен

и в тази страшна и дълбока бездна

лежи животът ми неизживян.

 

От огнения залез съм родена,

небето с чувства силни ме дари,

любов ми прати цялата вселена,

животът ми изпълни със мечти.

 

Но някъде навярно грешка стана,

животът се обърка и боли

от тишината странна, непонятна,

от времето без обич и мечти.

 

И само вятърът ми е приятел,

за мене много страда и тъжи,

защото като мене е мечтател

и търси обич в моите очи.

 

              Мария Мустакерска

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??