Jul 19, 2022, 7:15 PM

Понякога

  Poetry » Love
418 0 5

  

          Понякога

 

Понякога съм толкова самотна,

не е създаден този свят за мен

и в тази страшна и дълбока бездна

лежи животът ми неизживян.

 

От огнения залез съм родена,

небето с чувства силни ме дари,

любов ми прати цялата вселена,

животът ми изпълни със мечти.

 

Но някъде навярно грешка стана,

животът се обърка и боли

от тишината странна, непонятна,

от времето без обич и мечти.

 

И само вятърът ми е приятел,

за мене много страда и тъжи,

защото като мене е мечтател

и търси обич в моите очи.

 

              Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...