Jul 19, 2022, 7:15 PM

Понякога

  Poetry » Love
412 0 5

  

          Понякога

 

Понякога съм толкова самотна,

не е създаден този свят за мен

и в тази страшна и дълбока бездна

лежи животът ми неизживян.

 

От огнения залез съм родена,

небето с чувства силни ме дари,

любов ми прати цялата вселена,

животът ми изпълни със мечти.

 

Но някъде навярно грешка стана,

животът се обърка и боли

от тишината странна, непонятна,

от времето без обич и мечти.

 

И само вятърът ми е приятел,

за мене много страда и тъжи,

защото като мене е мечтател

и търси обич в моите очи.

 

              Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...