19 июл. 2022 г., 19:15

Понякога

410 0 5

  

          Понякога

 

Понякога съм толкова самотна,

не е създаден този свят за мен

и в тази страшна и дълбока бездна

лежи животът ми неизживян.

 

От огнения залез съм родена,

небето с чувства силни ме дари,

любов ми прати цялата вселена,

животът ми изпълни със мечти.

 

Но някъде навярно грешка стана,

животът се обърка и боли

от тишината странна, непонятна,

от времето без обич и мечти.

 

И само вятърът ми е приятел,

за мене много страда и тъжи,

защото като мене е мечтател

и търси обич в моите очи.

 

              Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...