19 июл. 2022 г., 19:15

Понякога

414 0 5

  

          Понякога

 

Понякога съм толкова самотна,

не е създаден този свят за мен

и в тази страшна и дълбока бездна

лежи животът ми неизживян.

 

От огнения залез съм родена,

небето с чувства силни ме дари,

любов ми прати цялата вселена,

животът ми изпълни със мечти.

 

Но някъде навярно грешка стана,

животът се обърка и боли

от тишината странна, непонятна,

от времето без обич и мечти.

 

И само вятърът ми е приятел,

за мене много страда и тъжи,

защото като мене е мечтател

и търси обич в моите очи.

 

              Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...