31 dic 2024, 8:50

Понякога

609 2 4

       

         Понякога   

 

Понякога тъй много те обичам,

бледнеят най-красивите слова

и думите, с които те наричам,

целуват тебе с нежността.

 

Понякога тъй много те желая,

сърцето ми отмерва любовта

и път към теб в нощта чертая,

изпълнен само с красота.

 

Понякога със теб заспивам

във омагьосан сън мечта

и със душата те намирам,

за да си с мен до сутринта.

             Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • zelenaradost (Милена Френкева), много благодаря!
  • Обичам да се връщам тук, защото си пълна с красива, нежна любов, която пълни света със светлина!
  • zelenaradost (Милена Френкева), сърдечно ти благодаря! Всичко най-хубаво през Новата година!
  • Красива, нежна, обичаща поезия, която много обичам да чета. Бъди благословена от Бога и продължавай да пишеш тази поетична красота, която ме прави щастлива! Нека вдъхновението ти се лее през Новата година и да ни радва със сладките си плодове!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...