31.12.2024 г., 8:50

Понякога

597 2 4

       

         Понякога   

 

Понякога тъй много те обичам,

бледнеят най-красивите слова

и думите, с които те наричам,

целуват тебе с нежността.

 

Понякога тъй много те желая,

сърцето ми отмерва любовта

и път към теб в нощта чертая,

изпълнен само с красота.

 

Понякога със теб заспивам

във омагьосан сън мечта

и със душата те намирам,

за да си с мен до сутринта.

             Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • zelenaradost (Милена Френкева), много благодаря!
  • Обичам да се връщам тук, защото си пълна с красива, нежна любов, която пълни света със светлина!
  • zelenaradost (Милена Френкева), сърдечно ти благодаря! Всичко най-хубаво през Новата година!
  • Красива, нежна, обичаща поезия, която много обичам да чета. Бъди благословена от Бога и продължавай да пишеш тази поетична красота, която ме прави щастлива! Нека вдъхновението ти се лее през Новата година и да ни радва със сладките си плодове!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...