31.12.2024 г., 8:50

Понякога

600 2 4

       

         Понякога   

 

Понякога тъй много те обичам,

бледнеят най-красивите слова

и думите, с които те наричам,

целуват тебе с нежността.

 

Понякога тъй много те желая,

сърцето ми отмерва любовта

и път към теб в нощта чертая,

изпълнен само с красота.

 

Понякога със теб заспивам

във омагьосан сън мечта

и със душата те намирам,

за да си с мен до сутринта.

             Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • zelenaradost (Милена Френкева), много благодаря!
  • Обичам да се връщам тук, защото си пълна с красива, нежна любов, която пълни света със светлина!
  • zelenaradost (Милена Френкева), сърдечно ти благодаря! Всичко най-хубаво през Новата година!
  • Красива, нежна, обичаща поезия, която много обичам да чета. Бъди благословена от Бога и продължавай да пишеш тази поетична красота, която ме прави щастлива! Нека вдъхновението ти се лее през Новата година и да ни радва със сладките си плодове!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...