31 дек. 2024 г., 08:50

Понякога

601 2 4

       

         Понякога   

 

Понякога тъй много те обичам,

бледнеят най-красивите слова

и думите, с които те наричам,

целуват тебе с нежността.

 

Понякога тъй много те желая,

сърцето ми отмерва любовта

и път към теб в нощта чертая,

изпълнен само с красота.

 

Понякога със теб заспивам

във омагьосан сън мечта

и със душата те намирам,

за да си с мен до сутринта.

             Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • zelenaradost (Милена Френкева), много благодаря!
  • Обичам да се връщам тук, защото си пълна с красива, нежна любов, която пълни света със светлина!
  • zelenaradost (Милена Френкева), сърдечно ти благодаря! Всичко най-хубаво през Новата година!
  • Красива, нежна, обичаща поезия, която много обичам да чета. Бъди благословена от Бога и продължавай да пишеш тази поетична красота, която ме прави щастлива! Нека вдъхновението ти се лее през Новата година и да ни радва със сладките си плодове!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...